Официална позиция на Районен съд – Лом

            Във връзка с повишения обществен интерес към определение на Районен съд – Лом, с което спрямо 53-годишния М. Н. Ф. е взета мярка за неотклонение „подписка“, уверяваме обществеността, че съдът работи съобразно закона и вътрешното си убеждение, като съблюдава основните принципи, които гарантират равенство на страните, справедлив процес и правна сигурност за всички граждани.

            При определянето на вида на съответната мярка за неотклонение съдът следва да има предвид целите, визирани в нормата на чл. 57 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – „Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.“

            В конкретния случай, при произнасянето си съдия-докладчикът се е позовал само и единствено на доказателствата, събрани към момента на внасяне на искането от Районна прокуратура – Монтана. Невъзможно и незаконосъобразно е съдът да се ползва от доказателства, непредставени с искането на прокуратурата и/или събирани след определението на съда и за наличието на каквито обясняват различни участници в публични репортажи и материали.

            В настоящия случай М. Н. Ф. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 149, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – „който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години“.

            В определението е посочено, че от доказателствата, събрани по досъдебното производство и внесени с искането на Районна прокуратура – Монтана, Териториално поделение – Лом, съдът намира, че първата предпоставка – наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което е привлечен – не е налице, което прави безпредметно обсъждането на другите предпоставки за вземане на исканата мярка за неотклонение „задържане под стража“ – дали са налице опасностите обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

            При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод, че към настоящия ранен етап от разследването не е установено обвиняемият да е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, а именно такова по чл. 149, ал. 1 НК, тъй като не е установен физически контакт между него и пострадалите лица. В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на разпитаните свидетели, протокол от оглед на местопроизшествие и съставения албум.

            В определението си съдът е посочил, че действително поведението на обвиняемия е морално укоримо. Желанието за интимност с малолетна, дори и без физически контакт, не съответства на нормалното поведение на 54-годишен мъж спрямо малолетно дете. Въпреки това тези действия не осъществяват от обективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като не е налице физически контакт, видно от доказателствата, събрани по досъдебното производство.

            Уточняваме, че определението на Районен съд – Лом подлежи на обжалване или протест в тридневен срок пред Окръжен съд – Монтана. В случай на жалба или протест делото е насрочено за 9 февруари (понеделник) 2026 година от 14:00 часа.

            Районен съд – Лом гарантира, че правосъдието се осъществява в пълно съответствие със закона, при зачитане правата и законните интереси на всички страни в процеса.